Навръх Деня на труда и международната работническа солидарност, финансовият експерт и

Навръх Деня на труда и интернационалната работническа взаимност, финансовият специалист и лекар на икономическите науки доц. Мика Зайкова, която е и дълготраен синдикален държавник, даде изявление за Novini.bg. Тя бе народен представител в съставите на 45-то и 46-то Народно заседание от квотата на Има Такъв Народ.
Въвеждането на празника се свързва с датата на началото на събитията, известни като Хаймаркетска спекулация, – 1 май 1886 година, – когато профсъюзите в Съединени американски щати организират огромна национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден.
– Доц. Зайкова, по-леко ли е за българите през днешния ден да си заработват прехраната?
– Труден въпрос. 80 на 100 от работещите са принудени да работят на по две места, с цел да изкарват прилични приходи за своите фамилии. Малко са местата, където заетите да могат да проработят малко над месечната прехрана на фамилията. Хич не му е елементарно на българина.
Знаете, че от дълго време към този момент приказваме за „ работещи небогати “, а това са всички тези, чиито приходи са под оповестената сума за норма – прехрана на месец, която е 1454 лв. на човек. Това значи, че над 3000 лв. са нужни месечно за едно семейство, като се има поради, че върху заплатите се начислява и 10% налог и настрана осигуровки.
Близо 54 на 100 са работещите небогати у нас. 
Онези, които получават минимална заплата/чисто към 700 лева/ могат да си изпълнят близо 8,2 пъти „ дребната потребителска кошница “ със стоките, които се използват всеки ден.
За параленост – румънците с приходите си могат да изпълнят тази кошница 15 пъти, да не съпоставяме с Франция, където стигат до 34 пълнения на този преносен съд и така нататък.
Ние продължаваме да сме най-бедните в Европейски Съюз, колкото и да си приказваме за увеличени междинни и минимални заплати и пенсии. Трябва да следим каква е покупателната дарба на хората. И аз през днешния ден, на празника на труда, не мога да кажа нищо радостно и оптимистично на работещите българи.
– Но нали споделят, че инфлацията пада?
– Индексът на инфлацията не регистрира динамичността в цените на горивата, на храните и безалкохолните питиета, а тъкмо в това са най-високите надценки за потребителите. Аз настоявам, че потреблението в България продължава да се свива.
Затова множеството хора у нас настояват, че мъчно посрещат ежемесечните си разноски. Т.г. се чака да има растеж и на цената на водата, а стопирането на излизането на свободния пазар на потребителите на ток, надалеч не значи, че той ще поевтинее, в противен случай.
България не е изолиран остров и протичащото се на интернационалните пазари, намира отзив и тук. Войните в Газа и Украйна също се отразяват отрицателно на пазарите по целия свят. Изобщо политиката на всички места по света основава големи проблеми на стопанската система.
– 1-ви май е и празник на работническата взаимност, за какво у нас в най-новата ни история служащите не са солидарни да отстояват своите права?
– Защото българинът е смачкан, унищожен от претърпяното над 3 десетилетия, а и преди този момент.
Синдикатите поставят старания да се борят за главните права на работещите, само че това надалеч не е задоволително и съществено изоставаме от останалия свят, където към този момент внедряват в производствата изкуствен интелект, където се борят за понижаване на работната седмица до 4 дни и така нататък.
У нас сякаш вършим цифровизация в промишлеността, но всички модернизации на процедура не стигат до индивида, не усъвършенстват де факто живота му.
Познавам доста млади мъже и дами, които работят на по две места непрестанно, само че вторите им заетости са по цивилен контракти, а това на следващия ден няма да бъде отразено и начислено върху пенсията им.
Те работят като египетски плебеи – доста часове.
– Прави усещане, че в последно време има огромен копнеж за работа в чиновническите среди, по този начин ли е в действителност?
– Има огромна разлика сред заплащанията на партийните назначения в администрацията и възнагражденията на редовите служители там. Вторите вземат по 1200-1300 лв., а имат по 2-3 образования, знаят езици и така нататък, пък в провинцията вземат още по-малко.
От другата страна на този кантар са политическите креатури, които са обилно заплатени с нашите пари в бюджета. Вярно е, че заплатите в публичния бранш порастват доста по-бързо, в сравнение с в частния и по тази причина там има доста политически назначения и вкус по тази причина.
– Работи ли някой изобщо по тематиката за неравенствата сред небогати и богати, които у нас са над 8 пъти и сме най-зле в Европейски Съюз и по този индикатор?
– Мисля, че би трябвало да се направи промяна на данъчната система. С риск да ми се разсърдят някои работодатели, ще кажа, че самата ни данъчна система генерира неравенства. Плоският налог бе въведен за да притеглим вложители, които пък да основават работни места.
Но този данък генерира неравноправие като прави богатите по-богати, а бедните още по-бедни. 
Чорбаджиите си гледат ползите, само че те също са сложени под напън. Печалбите на публичните компании бяха обрани, ошушкани до стотинка. Нуждаем се от нова данъчна система, от нова пенсионна система, от нова административна система – всичко това изисква големи промени.
Такива промени се вършат, когато имаме спокойна политическа конюнктура. Сега не може и не се прави нищо – безусловно нищо. Но да не губим вяра. Дай боже след изборите да се сформира добра, работеща коалиция, тъй като е повече от ясно, че българите няма да дадат властта единствено на една партия.
Аз мисля, че няма срамни обединения. Но има такива, които са в полза на хората и други, които са в изгода единствено на нечии джобове.